понеделник, 24 януари 2011 г.

Счетоводен стандарт (СС) 13 - Отчитане при ликвидация и несъстоятелност

Настоящето трябва да разкрие счетоводното и данъчното третиране на ликвидацията на търговските дружества и счетоводното отчитане на несъстоятелността.

Един от основните принципи, при счетоводството и съставятнето на финансовите отчети, е принципът "действащо предприятие". Когато то липсва трябва да се пристъпи към  се съставя финансовя отчет на предприятието на ликвидационна база. СС 13 дава правила и изисквания за тези случаи.
За успешното прилагане на СС 13 следва да се запознаете с Търговския закон относно:
- ликвидацията, регламентирана в глава XVII на ТЗ;
- несъстоятелността, регламентирана в част четвърта на същия закон.

I. Характеристика на ликвидацията и несъстоятелността на търговските дружества

Ликвидация е съдебно производство за прекратяването му, като основания за прекратяване може да бъде:
- решение на съдружниците от общото събрание;
- поради изтичане, срока за който е предвидено действие на било образувано дружеството;
- при обявяване в несъстоятелност;
- по решение на окръжния съд за закриване на дружеството поради допуснати нарушения на закона.
- когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал; ако в срок от 1 година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява с решение на съда по иск на прокурора;
- ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено с решение на съда по иск на прокурора.

Производство по несъстоятелност се открива и за търговско дружество в неплатежоспособност. Като има за цел под непосредствения контрол и участие на съдебните власти да гарантира удовлетворяването на всички кредитори от масата на несъстоятелността и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговски сделки или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.  Същото се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.  Неплатежоспособност може да е налице и когато имаме някакво плащане , но само на отделни кредитори.
Прекратяване на дейността е възможно и без ликвидиране (при преобразуване чрез вливане, сливане).
Действащо предприятие (чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗСч) - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще;
предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност.

При ликвидация спазването на този принцип е невъзможно.
Основните задачи, които стоят пред ликвидаторите, са:
- осребряване на имуществото, като пресметнат предполагаемите действителни парични постъпления;
- покриване на разходите по ликвидацията;
- събиране на вземанията;
- покриване на задълженията към кредитори;
- покриване на данъчните задължения.
Свръхзадължеността е налице, когато имуществото на търговеца не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или при свръхзадълженост на капиталово дружество (АД, ООД и командитно дружество с акции).
С производството по несъстоятелност се цели:
- да се създаде възможност и се предприемат определени действия за оздравяване на предприятието на длъжника;
- да се прилага регламентираният ред за справедливо удовлетворяване на кредиторите на предприятието.
Несъстоятелността има две фази:
а) първата фаза се изразява в обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност.
Наричат я още оздравителна, тъй като по време на нея се прилагат мерки за оздравяване на предприятието.
Мерките могат да бъдат успешни и предприятието да продължи своята нормална дейност или да бъдат неуспешни. Тогава се преминава към същинската, втората фаза - несъстоятелността.
По време на първата фаза предприятието е действащо, прилага общия ред на счетоводно отчитане и съставя финансовите си отчети по общия ред, предвиден в СС 1.
б) втората фаза е същинската несъстоятелност.
При нея съдът (Агенцията по вписванията) обявява предприятието в несъстоятелност. Това може да стане, ако в предвидения срок не е бил предложен оздравителен план или е бил предложен такъв, но той не е бил приет или утвърден.
С обявяването в несъстоятелност предприятието вече не е "действащо предприятие" и от момента на датата на съдебното решение започва прилагането на специалната уредба на СС 13 за счетоводно отчитане и съставяне на финансовия отчет.
Ликвидацията е процес, провеждан по решение на собствениците на предприятието, с цел прекратяване на дейността, осребряване на имуществото, удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на ликвидационната маса между собствениците.
Като съществено различие между несъстоятелността и ликвидацията можем да посочим, че първата е принудителна съдебна процедура, с цел удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособен длъжник, а втората е доброволна процедура, свързана с прекратяване на предприятието (по различни причини: изтекъл срок според устройствения документ, изпълнени цели и задачи, промяна в пазарните условия и пр.).
И при двата случая интересите на кредиторите имат първостепенно значение и са защитени от закона.
Следва да се отбележи, че СС 13 дава правила за счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по отношение на предприятия, обявени в ликвидация, но те напълно се отнасят и за предприятията, обявени в несъстоятелност (втората фаза). Затова в коментара на СС 13 ще третираме ликвидацията, но ще се подразбира и обявената несъстоятелност.
Ликвидацията се обявява от съда (Агенцията по вписванията).
Датата на решението на съда за обявяването й е моментът, от който предприятието прекратява дейността си като действащо предприятие и започва да прилага специфичната уредба на глава XVII на Търговския закон за ликвидация и на СС 13 за счетоводно отчитане и съставяне на финансовия отчет. Към датата на решението на съда за обявяване в ликвидация се извършват действия, които най-общо можем да характеризираме като:
а) приключителни, при които:
- извършва се счетоводно приключване на дейността от началото на годината до датата на решението на съда за обявяване в ликвидация;
- счетоводното приключване се извършва по реда, предвиден за приключване на отчетен период, т. е. съставя се Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за паричния поток и Отчет за собствения капитал;
- съставя се данъчна декларация за облагане по реда, предвиден за годишно данъчно облагане на съответния вид търговец. Начисляват се дължимите данъци, които ликвидаторът трябва да внесе, заедно с данъчната декларация, в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването на предприятието.
Съгласно чл. 158 от ЗКПО при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред, като включително подава следващите се финансови отчети, които се изготвят и представят съгласно счетоводното законодателство.
В ЗКПО се ползва терминът "дата на вписване в търговския регистър", а в СС 13 - "дата на съдебното решение за обявяване на предприятието в производство по ликвидация". Практически между тези две дати може да има разлика.
Съставеният счетоводен баланс към датата на прекратяването се трансформира в "начален баланс при ликвидация".
б) за съставяне на "начален баланс при ликвидация":
- извършва се пълна инвентаризация на активите и пасивите на предприятието и се отчитат резултатите от нея;
- паричните средства и разчетите в чуждестранна валута се оценяват по централния курс на БНБ за датата на решението на съда;
По този начин валутните позиции се преобразуват в левове.
- закриват се сметките, отчитащи финансови резултати от прекратената дейност и различните видове резерви, като същите "се събират" в сметката "други резерви";
- Изготвя се "начален баланс при ликвидация" - ползва се специфичната форма - приложение № 1 към СС 13. Колонката "предходна година" не се попълва.
Докато трае процесът на ликвидацията, във всички форми на финансовия отчет и в документацията на предприятието (кореспонденцията) към наименованието на фирмата се добавя "в ликвидация". Съставянето на "начален баланс при ликвидация" поставя началото на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети в условията на ликвидация, по правилата и формите на СС 13.
В този период се провеждат характерни действия за ликвидацията и се спира прилагането на други нормативни положения:
1. Преустановява се начисляването на амортизации, когато с амортизируемите активи не се извършва стопанска дейност.
Ако в процеса на ликвидация се осъществява стопанска дейност, за активите, използвани в нея, се начисляват амортизации по общия ред.
2. Организира се обособена отчетност, ако по време на ликвидацията предприятието извършва стопанска дейност.
Такава може да се извършва за довършване на стари поръчки, за реализация на стари договори, за изпълнение на нови договори, ако те ще доведат до по-ефективно използване на ресурси и имущество, и пр.
3. Текущото счетоводно отчитане се извършва с помощта на специфичните сметки за отчитане на приходи, разходи, капитал и финансов резултат в процеса на ликвидация (и несъстоятелност).
Ползват се и всички други сметки от индивидуалния сметкоплан на предприятието, прилагани от действащите предприятия.
4. Финансовият резултат от стопанската дейност се отчита отделно.
5. В края на всеки отчетен период (година), ако производството по ликвидация не е приключило, предприятието съставя годишен финансов отчет по специфичните форми - приложения към СС 13.


Приложенията към годишния финансов отчет се съставят по формите (приложения № 1, 2, 3) към СС 13.
6. За стопанската дейност се съставя отделен отчет за приходите и разходите по формата за действащите предприятия - приложение към СС 1.
7. Във формите на годишния финансов отчет колонката "предходна година" се попълва само ако предприятието е било в ликвидация и предходната година, т. е. има съставен отчет за предходната година в условията на ликвидация.
8. СС 13 предвижда в приложението на годишния финансов отчет да се оповестява определена, специфична за условията на ликвидация, информация (т. 4.8 към стандарта).
Процесът на ликвидация, респективно на несъстоятелност, продължава и приключва по реда, предвиден в Търговския закон.
Ликвидацията може да бъде прекратена: при удовлетворяване на кредиторите, ако се установи, че не е възможно кредиторите да бъдат изцяло удовлетворени, при обявяване в несъстоятелност по установения ред.
При прекратяване на ликвидацията се съставя "краен ликвидационен баланс", който може да изразява:
а) налично имущество след пълно удовлетворяване на кредиторите.
Имуществото се посочва в баланса на съответните редове, по групи и раздели, в кореспонденция със сметка "Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация";
б) ако са останали неудовлетворени кредитори, общата сума на задължението към тях се посочва в баланса като задължение и като загуба.
Следва да отбележим, че предприятие, обявено в ликвидация, може да бъде обявено в несъстоятелност, ако са налице изискванията на Търговския закон.
Обикновено това се прави, когато се нарушават изискванията и процедурите за удовлетворяване на кредиторите. По този начин една "доброволна" процедура, каквато е ликвидацията, се превръща в "принудителна" процедура, каквато е производството по несъстоятелност.
Нормативната уредба дава възможност производството по ликвидация да бъде прекратено по решение на собствениците, когато имат намерение да продължат дейността.
При тези случаи:
- се съставя "краен ликвидационен баланс";
- салдата по същия се трансформират в "начален баланс" за отчитане на дейността на действащо предприятие. Практически се извършват "обратно" всички действия, които предприятието извършва при съставянето на "начален баланс при ликвидация".
Всички правила и изисквания на СС 13, регламентирани за производството при ликвидация, се отнасят и прилагат и по отношение на производството при обявена несъстоятелност. Разликата е само в добавката, към наименованието на фирмата - "в ликвидация" или "в несъстоятелност".
При съставяне на специфичните форми на финансовия отчет на предприятието в производство по ликвидация, респективно по несъстоятелност (приложения към СС 13), следва да се имат предвид някои особености:
В счетоводния баланс За някои групи активи се изисква отделно посочване на "активи, блокирани за обезпечение". Подобна разшифровка се иска и за някои пасиви - на "обезпечени" и "необезпечени". Този ред на представяне дава възможност за преценка на реалните възможности за осребряване на активи и погасяване на необезпечени пасиви;
Отделно се представя финансовият резултат от ликвидационната дейност (същият трябва да се равнява на посочения резултат в отчета за приходите и разходите за ликвидационната дейност) и от стопанската дейност, когато има такава (същият трябва да се равнява на финансовия резултат, посочен в отчета за приходите и разходите - формата към СС 1, съставен за стопанската дейност на предприятието).
Към общата сума на актива и на пасива има специфични разшифровки. Тези особености изискват в определени случаи специфична аналитична отчетност от началото на годината.
В отчета за приходите и разходите Отчетът представя само приходи, разходи и финансов резултат от ликвидационната дейност. За стопанската дейност, когато има такава, се съставя отделен отчет за приходите и разходите по формата - приложение към СС 1. В началото на следващата година финансовият резултат от ликвидационната дейност се приключва по сметката, отчитаща ликвидационния капитал, а финансовият резултат от стопанската дейност - по сметката "други резерви".
В отчета за паричния поток:
- съставя се по прекия метод;
- състои се от два раздела: за парични потоци, свързани с вземания и задължения, възникнали преди започване на ликвидацията, и за такива потоци, формирани по време на производството по ликвидация.


II. Организация на счетоводството при производство по ликвидация


1. Ликвидация на търговско дружество е производство за прекратяването му, което се осъществява от Агенцията по вписванията. Основания за прекратяване може да бъде:
- решение на съдружниците от общото събрание;
- поради изтичане срока, за който е предвидено действие на било образувано дружеството;
- при обявяване в несъстоятелност;
- по решение на Агенцията по вписванията за закриване на дружеството поради допуснати нарушения на закона.
- когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал; ако в срок от 1 година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява с решение на Агенцията по вписванията по иск на прокурора;
- ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено с решение на Агенцията по вписванията по иск на прокурора.
2. Несъстоятелност е съдебно производство, открито за търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, което има за цел под непосредствения контрол и участие на съдебните власти да гарантира удовлетворяването на всички кредитори от масата на несъстоятелността и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговски сделки или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължения по частно държавно вземане. Неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Неплатежоспособност е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност.
При ликвидация спазването на този принцип е невъзможно.
Основните задачи, които стоят пред ликвидаторите, са:
• осребряване на имуществото, като пресметнат предполагаемите действителни парични постъпления;
• покриване на разходите по ликвидацията;
• събиране на вземанията;
• покриване на задълженията към кредитори;
• покриване на данъчните задължения.
3. Примерен алгоритъм 1. Решение за прекратяване и ликвидация 1.1. Определяне на ликвидатор 1.2. Определяне на срок на ликвидацията 1.3. Уведомление до НАП за започналата ликвидация 1.4. Съдебно решение за прекратяване на дружеството и обявяване в ликвидация и вписване на ликвидатора в търговския регистър 1.5. Обявяване в търговския регистър за решението и на покана до кредиторите да предявят вземанията си в определен срок и писмена покана до известните кредитори 2. Счетоводни процедури към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация 2.1. Счетоводно приключване към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация - извършва се като счетоводно приключване за отчетен период за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация.
2.2. Определят се данъчните задължения на предприятието за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация.
2.3. Изготвят се счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация и счетоводният баланс се трансформира в "Начален баланс при ликвидацията".
2.4. Извършва се инвентаризация на активите и пасивите 2.5. Разчетите в чуждестранна валута се трансформират в левове по централния курс на БНБ към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация. Курсовите разлики се отчитат като текущ финансов приход или разход.
- Финансовият резултат до ликвидацията и всички останали видове резерви се обединяват и се отчитат като други резерви:
Д-т с/ка от гр. 12 Неразпределена печалба от минали години (при печалба) Д-т с/ка от гр. 12 Печалби и загуби от текущата година К-т с/ка от гр. 11 Други резерви Д-т с/ка от гр. 11 Други резерви К-т с/ка от гр. 12 Непокрита загуба от минали години К-т с/ка от гр. 12 Печалби и загуби от текущата година (при загуба) • Изготвя се счетоводен баланс (СС 13, Приложение 1 ) с надпис "Начален баланс при ликвидация", в който колона "Предходна година" не се попълва:
Д-т с/ки от гр. 10 Капитал Д-т с/ки от гр. 11 Резерви К-т с/ка от гр. 10 Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация - На заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет след наименованието на предприятието се добавя "в ликвидация".
4. Счетоводно отчитане на предприятие в ликвидация 4.1. Преустановява се начисляването на амортизации, когато с амортизируемите активи не се осъществява стопанска дейност.
4.2. Когато в процеса на ликвидация се извършва стопанска дейност, за нея се организира отделно счетоводно отчитане съгласно счетоводното законодателство.
- за отчитане резултатите от ликвидация:
- Продадено имущество:
Д-т с/ка от гр. 50 Парични средства К-т с/ка от гр. 70 Приходи от ликвидация и несъстоятелност - Изписване на продаденото имущество и права:
Д-т с/ка от гр. 70 Приходи от ликвидация и несъстоятелност К-т с/ка от гр. 20, 21, 30 - Отчитане положителен резултат от ликвидацията:
Д-т с/ка от гр. 70 Приходи от ликвидация и несъстоятелност К-т с/ка от гр. 12 Резултат при несъстоятелност и ликвидация - Отчитане отрицателен резултат от ликвидацията:
Д-т с/ка от гр. 12 Резултат при несъстоятелност и ликвидация К-т с/ка от гр. 70 Приходи от ликвидация и несъстоятелност - Отчитане на текущи разходи по ликвидацията:
Д-т с/ка от гр. 61 Разходи при ликвидация и несъстоятелност К-т с/ки от гр. 40, 42, 45, 49 и 50 - Приключване на с/ка Разходи при ликвидация и несъстоятелност:
Д-т с/ка от гр. 12 Резултат при несъстоятелност и ликвидация К-т с/ка от гр. 61 Разходи при ликвидация и несъстоятелност - Погасяване на задължения:
Д-т с/ка от раздел 4 "Сметки за разчети" К-т с/ка от гр. 50 Парични средства 4.2. В случай на стопанска дейност (във връзка с приключване на клиентски поръчки, договорни взаимоотношения или приключване на незавършено производство) по време на ликвидация се извършва отделно счетоводно отчитане съгласно счетоводното законодателство и финансовият резултат се отчита отделно.
В края на отчетния период, ако производството по ликвидация не е приключило, предприятието в ликвидация изготвя финансов отчет, съгласно приложенията в СС 13 и приложение съгласно СС 1, в което се оповестяват сумите на задълженията към кредиторите, които са получили и не са получили вземанията си през отчетния период.
5. Счетоводно отчитане към датата на приключване на ликвидацията 5.1. Приключване на резултативна сметка от гр. 12 - "Резултат при несъстоятелност и ликвидация" - положителен резултат (кредитно салдо):
Д-т с/ка от гр. 12 Резултати при несъстоятелност и ликвидация К-т с/ка от гр. 10 Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация - отрицателен резултат (дебитно салдо):
Д-т с/ка от гр. 10 Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация К-т с/ка от гр. 12 Резултати при несъстоятелност и ликвидация • окончателно разпределяне на полагащите се дялове на собствениците Д-т с/ка от гр. 10 Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация К-т с/ка от гр. 50 Парични средства К-т с/ка раздел 2 Сметки за дълготрайни активи К-т с/ки раздел 3 Сметки за стоково-материални запаси 5.2. Краен ликвидационен баланс - посочва се имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите. Прилагат се документи, доказващи извършеното разпределение между собствениците. Разпределение на ликвидационните дялове и данъчно облагане.
5.3. Ако активите не са били достатъчни за удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва в баланса като задължение и като загуба.
5.4. Заличаване Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Ликвидаторите предават в държавния архив счетоводните документи, които подлежат на съхранение.
6. Счетоводно отчитане при прекратяване на производството по ликвидация 6.1. Изготвя се "Краен ликвидационен баланс" 6.2. Към датата на прекратяване на производството по ликвидация се трансформират салдата по сметките от "Краен ликвидационен баланс" в начални салда по сметки за действащо предприятие.


III. Организация на счетоводството при несъстоятелност


1. Производство по несъстоятелност - Откриване на производство по несъстоятелност по подадена писмена молба от длъжника, ликвидатора или кредитор;
- Съдът назначава временен синдик;
- Съдът обявява неплатежоспособността, открива производство по несъстоятелност, определя дата на първо събрание на кредиторите;
- Съдът назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите;
- Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидените в закона срокове не е приет план за оздравяване и постановява прекратяване на дейността на предприятието;
- Обявяване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност.
Счетоводството се осъществява при спазване на принципа на действащо предприятие, т. е. съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност не води до промени в счетоводната отчетност. На заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към името на фирмата на предприятието се добавя "в производство по несъстоятелност".
1.1. Молба, подадена от собственика - инвентаризация на активите и пасивите;
- опис, в който активите и пасивите се посочват по справедлива стойност (описът се предава в Агенцията по вписванията).
1.2. Молба на кредитор • синдикът извършва инвентаризация на активите и пасивите 2. Предприятие, обявено в несъстоятелност - прилагат се правилата за ликвидация.
Виж Примерна схема на информационните връзки между счетоводните сметки и финансовия отчет при ликвидация и несъстоятелност.


IV. Данъчно третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност на предприятия


Съгласно чл. 154 на ТЗ дружество се прекратява:
1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
2. по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
3. чрез сливане и вливане в акционерно или друго дружество с ограничена отговорност;
4. при обявяване в несъстоятелност;
5. по решение на окръжния съд в предвидени от този закон случаи.
В дружествения договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване на дружеството.
При прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 от ТЗ и чл. 155 (прекратяване по решение на съда) от ТЗ се открива производство за ликвидация.
Ликвидацията на дружеството се извършва по реда на глава седемнадесета от ТЗ.
Дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
Когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ТЗ производството по ликвидация на търговско дружество започва след прекратяването му и съгласно чл. 273, ал. 1 от ТЗ
завършва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, със заличаване на дружеството в търговския регистър.
1. Данъчно третиране съгласно ЗКПО
Законът за корпоративното подоходно облагане третира дружеството в ликвидация като всеки друг субект, който подлежи на облагане с корпоративни данъци. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон по общия ред (чл. 158 от ЗКПО).
В процеса на ликвидация търговското дружество се управлява и представлява от ликвидатор, който е отговорен за съставяне на финансови отчети, за своевременното подаване на данъчни декларации и определяне и внасяне на данъчните задължения на дружеството за периода от прекратяването му до заличаването му от търговския регистър. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ДОПК за случаите на прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличен търговец, както и в случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, се уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Доказателството за това уведомяване е условие за разглеждане на съответното искане и за образуване на дело за несъстоятелност.
Законодателят е предвидил специални правила на данъчното третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност - Глава двадесет и първа на ЗКПО.
Съгласно чл. 159 от ЗКПО в случаите на прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в търговския регистър на прекратяването.
Корпоративният данък, дължим към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването, се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването, като се приспадат внесените авансови вноски за този период.
Дължимият корпоративен данък се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването и се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.
Нов момент е изискването с годишната данъчна декларация (данъчната декларация за последния данъчен период), да се подават финансовия отчет, съставен към датата на прекратяване и този, съставен към 31.12. на годината на прекратяване към датата на подаването на искането за заличаване, респективно датата на заличаване.
1.1. Последен данъчен период съгласно ЗКПО
Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му.
За данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, последният данъчен период обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.
Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й.
Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването.
За последния данъчен период задълженото лице се облага с корпоративен данък за реализираната данъчната печалба по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.
Произведените или придобитите от мястото на стопанска дейност в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на мястото на стопанска дейност счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага механизмът за преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив.
1.2. Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период Данъчната декларация за последния данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него. Дължимият корпоративен данък, който е окончателен, се внася до същата дата.
Данъчната декларация за последния данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на заличаването.
Данъчната декларация за последния данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице се подава на датата на прекратяване на дейността. До същата дата се внася дължимият корпоративен данък, който е окончателен.
Данъчната декларация за последния данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса се подава на датата на прекратяването.
Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване. Данъкът е окончателен.
Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност или датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава тази декларация в посочените срокове. Съответно и дължимият корпоративен данък се внася в същите срокове.
Продължаване на дейността след датата на подаване на искане за заличаване от данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, е изключение, но то е намерило данъчна регулация в чл. 164 от ЗКПО. Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване при ликвидация, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък.
Практически това представлява нов, самостоятелен данъчен период, който обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността. Данъчната декларация за този период се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава тази декларация в същия срок. Дължимият корпоративен данък за последния период за данъчни цели се внася до датата на заличаването.
Въведено е ново данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял: разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. Прилага се данъчният механизъм за облагане на капиталовата печалба. В обхвата на ликвидационния дял попада и разпределеното имущество при частична ликвидация (прекратяване на членствените правоотношения на собственик на капитала).


Пример:


Дата на подаване на искането за заличаване на дружество А - 20.09.2009 г.
Дата на заличаване от търговския регистър - 20.02.2010 г.
Дължим корпоративен данък:
- за периода 01.01.2009 г. - 20.09.2009 г. - 3000 лв.
- за периода 21.09.2009 г. - 31.12.2009 г. - 1000 лв.
- за периода 01.01.2010 г. - 20.02.2010 г. - 2000 лв.
Трябва да се извършат следните действия:
1. Да се представи данъчна декларация за периода 01.01.- 20.09.2009 г.
заедно с копие от искането за заличаване в срок до 20.09.2009 г., като в същия срок се внесе дължимия данък от 3000 лв.;
2. Да се внесат дължимите 1000 лв. за 2009 г. и 2000 лв. за 2010 г. в срок до датата на заличаването - 20.02.2010 г.
3. Да се представи годишна данъчна декларация за 2009 г. и данъчна декларация за периода 01.01. - 20.02.2010 г. в срок от 30 дни от датата на заличаването (22.03.2010 г.), както и финансови отчети към тях.
2. Данъчно третиране по ЗДДС
По отношение на прекратяването с ликвидация и при несъстоятелност в ЗДДС съществуват следните специални разпоредби:
Съгласно чл. 107 от ЗДДС задължение за прекратяване на регистрацията възниква когато за регистрираното юридическо лице е постановено съдебно решение за прекратяване със или без ликвидация - в срок 14 дни от настъпване на това обстоятелство, лицето трябва да подаде заявление за дерегистрация
дo компетентната териториална дирекция на НАП - чл. 109 от ЗДДС.
Към заявлението се прилагат следните документи, съгласно чл. 77 от ППЗДДС:
1. справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
3. справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставките на акцизни стоки, за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата;
4. протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от закона по образец - приложение № 9;
5. удостоверението (ята) за регистрация;
6. копие от съдебно решение или друг документ, удостоверяващи възникването на обстоятелствата за прекратяване на регистрацията.
В срок от 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанията за дерегистрация и в срок от 7 дни след приключване на проверката издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. В случаите на прекратяване с ликвидация за дата на дерегистрация се приема датата на възникване на съответното обстоятелство. Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч или активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по ЗСч - чл. 111 от ЗДДС.
Интерес представлява становището на НАП относно прилагането на разпоредбите на чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС в случаите на неприключили към влизането му в сила производства по прекратяване на юридическо лице - търговец с ликвидация, изразено в писмо изх. № 24-00-23 от 04.04.2007 г. То се изразява в следното:
- за юридическите лица, които на основание чл. 117, ал. 3 от отменения ЗДДС, са се възползвали от правото си да останат регистрирани по отменения ЗДДС, а по силата на новия ЗДДС, се смятат регистрирани и след 01.01.2007 г., разпоредбата на чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС не е приложима;
- правната последица от влизането в сила на разпоредбата на чл. 107, т. 4, б. "а" от ЗДДС сама по себе си не е основание за задължителна дерегистрация, а юридическите лица следва да съблюдават общите правила за дерегистрация по ЗДДС;
- тъй като при прилагането на тези правила формираният облагаем оборот има голямо значение, важно е да се знае, че обложените на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС като "налични активи" стоки и услуги, с които впоследствие се разпорежда лицето, не формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, въз основа на който обявените в ликвидация лица да подлежат на последваща регистрация по ЗДДС;
- дадени са примери за доставки на обявени в ликвидация и дерегистрирани лица, които формират облагаем оборот, като: производствена дейност на предприятието във връзка с приключването на клиентски поръчки, поети преди обявяването му в ликвидация; производствена дейност на предприятието във връзка с приключването на договорни взаимоотношения, поети преди обявяването му в ликвидация; производствена дейност на предприятието по довършване на незавършеното производство към датата на обявяването му в ликвидация; отдаването на активи под наем в процеса на ликвидация и други предприети търговски сделки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар